Къщата на Кокоши крака
Привет!
Днес, след много дълго прекъсване се завръщам с една прекрасна книга!
Софи Андерсън е чудесна авторка! За първи път чета нейна книга и изключително много ми хареса! Тази книга ни учи да ценим хората около себе си и да се радваме на живота такъв какъвто е и какъвто го познаваме.
Софи Андерсън е чудесна авторка! За първи път чета нейна книга и изключително много ми хареса! Тази книга ни учи да ценим хората около себе си и да се радваме на живота такъв какъвто е и какъвто го познаваме.
.книга: Къщата на кокоши крака
.автор: Софи Андерсън
.изд. ,,Лабиринт"
Маринка живее с Баба си и със своя гарван, в къща, която обаче не е като другите. Къщата ѝ е на кокоши крака, а Баба ѝ...! Тя е най-невероятната баба, която можете да си предствите! Представям Ви Баба Яга, която знае всичко за мъртвите и провождането им към звездите.
Маринка обаче не е възхитена от този факт, тя иска друг живот. Живот с приятели, които са живи и къща, която не ходи където й скимне. Никой, обаче не иска да я разбере.
Момичето се запознава с Бенджамин и иска да го опознае по-добре, да опознае неговия живот. Само, че къщата й е на друго мнение. Една нощ къщата решава да тръгне на някъде, като оставя Маринка да тъгува.
Дали детето ще успее да промени съдбата си?
Чудесна книга, изпълнена с емоции и доброта. Научава ни да обичаме и да ценим всичко!
Вълшебни поздрави от мен! Абракадабра!
Здраврй, Софи!
ОтговорИзтриванеПрочетох какво си написала още преди седмица, но не ми идваха думи, не знаех какво да напиша. Защо ли? Ами заради Баба Яга - онази лошата, която яде деца, лети, изглежда страшно, говори зловрщо и още куп ужасяващи неща. С нея ни плашеха като деца...Вярно е, че не може един човек да е само лош или добър, това го разбирам..., но..моето поколение е предобедено към тази "баба". .
А дали можем да променим съдбата си! ? Аз мисля си, че не. Но по-важното е да правим дните и хората, които обичаме, щастливи и най-важното да слушаме сърцето си и да следваме мечтите си! Защо ли? Ами, за да сме доволи. За да сме доволни, че сме дали всичко от себе си (каквото сме могли) и така дните ни стават хубави и изпълнени със смисъл.
Дрън, дрън, как се отплеснах само! Аз искам повече подробности за края на историите. Не може така. :)