Ото и Дрипльовците. Гората на изчезналите неща.
Здравейте,
Днес ще пиша за една много красиво написана книга, в която приятелството е най-ценното нещо. А именно:
. книга: Ото и Дрипльовците. Гората на изчезналите неща.
. автор: Матилда Удс
. изд. ,,Мармот''
Ото и майка му Марта се местят от родният им град Дорциг в най-студеното място на света - Ходелфорф. В този град е вечна зима.
Те се настаняват в една страннопреиемница докато си намерят дом. Марта е най-добрата шивачка на палта в цял Дорциг. Тя иска да продава палтата си в Ходолфорф. След като се настаняват Марта отива да продава палта и оставя Ото съвсем сам.
Става късно, а Марта не се прибира. Ото се тревожи за нея, защото нещо може да й се е случило. Няколко седмици подред майката на Ото я няма и той решава сам да я потърси.
На площада той среща едно момиче. Ото отчаяно се надява тя да знае къде може да е майка му. Докато й обеснява някакво момче отмъква палтото на Ото. Той се ядосва и тръгва да го гони, но се отказва. Бърка в джобовете си и остановява, че джобните му ги няма. В това време вижда, че момичето което бе срещнал има плъх в джоба и гризе една от монетите му. Ото все повече се изнервя и казва на момичето да му върне парите, но то отказва. След дълги обяснения момичето, което в същност се казва Хала му връща парите. Стъмва се и Ото си помисли, че е време да се прибира, но остава неприятно изненадан, когато собственикът на странноприемницата му казва, че не си е платил наема и не може да го приеме.
Ото се свива в една уличка зад странноприемницата. Вижда, че едно момиче го доближава и го пита какво е станало. Момчето казва всичко, за майка му, за това, че е сам и момичето му предлага да тръгне с него. Ото се съгласява и разбира, че момичето се казва Берта.
Берта и Ото стигат до една голяма сграда. Когато Ото влиза му става приятно, защото вътре е топло и е далеч от крадлата Хала.
Но Ото не осъзнава, че това изобщо не е правилното място за него и, че така ще бъде още по далеч от майка си. Дали Ото ще успее да намери майка си? Ще успее ли да върне Слънцето в Ходелфорф?
Ще разберете сами! Тази книга е много свързана с приятелството. Надявам се да я прочетете, защото си заслужава!
Поздрави от мен!

Здравей, Софи!
ОтговорИзтриванеТази корица ме спечели най-много, но за жалост началото звучи тъжно и драматично! Имаш дарба да пресъздаваш част от текста, но знаеш и кога да спреш! :)
Да, приятелството е голямо щастие, но и изпитания безброй! Пожелавам ти много верни и искрени приятели, и много хубави поводи да бъдеш до тях и те до теб.
Публикувай и рисунките си! Всички много ще ги харесат!
Поздрави!
Много благодаря, Тина! Корицата наистина е чудесна. Но картините, които рисувам не мисля, че имат нещо общо със статиите, които пиша, но мога да направя статия специално за тях.
ИзтриванеПоздрави и лека вечер! :)